Приказки за деца

РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА ТОРТАТА
=============================
ИЗ "ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БАЛОНЧО"Александра Вал


/Балончо и Вуздухчо летят над сцената./
Балончо: Какъв топъл вятър духа днес, Въздухчо!
Въздухчо: /замечтано/ Да, да, топъл вятър, топъл вятър... /сепнато/
Балончо, тук започва да мирише апетитно! Само ме помириши! /Балончо помирисва
Въздухчо./
Балончо: М-да, прав си. Крайно време е да се спуснем към земята!
/Балончо и Въздухчо се спускат бавно към сцената./
Въздухчо, виж там долу - какви огромни къдрави бели... хм... рокли и между тях
по-малки жълти колелца! Какви са тези същества?
Въздухчо: Балончо, Балончо /радостно/, но това са Пуканките!
Тези огромни бели пукащи рокли се наричат Пуканки. Това е плажът на Пуканките!
Сега разбирам защо мирише така апетитно!
/Балончо и Въздухчо слизат на плажа на Пуканките. Пуканките са огромни,
средни и по-малки, в различни етапи на разпукване; визуално най-разпукнатите
наистина наподобяват бели рокли; между тях има и малки жълти зрънца, които също
са одушевени; непрекъснато се чува звук "пук-пук", при който различните по големина
Пуканки все повече и повече се "разлистват"./
Балончо: Но, Въздухчо, какво правят Пуканките на плаж?
Въздухчо: Балончо, за да станат огромни, красиви и бели, Пуканките се
нуждаят от много топлина! Затова те най-редовно ходят на плаж, Слънцето ги напича
и нали чуваш - пук, пук, разтварят се и стават красиви дами.
Балончо: Но Въздухчо, те не могат да летят като нас, тогава - какво
правят?
Въздухчо: Пук-пук, ех, Балончо, ами попитай ги. Само трябва да побързаме,
защото Слънцето ще те нагрее, но ако и ти се пукнеш, съвсем няма да заприличаш
на Пуканка!
/Балончо и Въздухчо се отправят към една истинска Пуканка./
Балончо: Ей, уважаема Пуканко, какво правиш след като станеш Пуканка?
Аз съм Балончо и след като стана Балон започвам да летя, а като започнеш да
летиш, ставаш и много любопитен!
П1: Аз, след като стана Пуканка, по цял ден заедно с Чипса гледам кино!
/Веднага и другите Пуканки започват да отговарят на Балончо./
П2: А аз почти винаги ходя на цирк или имам голямо междучасие!
П3: А аз пия шоколад и знам всички любопитни неща, които могат да се
знаят!
П4: А аз ходя на купони, рождени дни и навсякъде, където стават веселби!
Балончо: /учудено и възхитено/ Колко е интересен животът ти Пуканко-Купон,
ще ме взимаш ли с теб?
ПК: Да, Балончо!
Балончо: А ти Пуканко-Кино и Пуканко-Любопитка?
ПК и ПЛ: Да, да, Балончо, с най-голямо удоволствие!
/Изведнъж, огромни кафяви сладки капки, напомнящи дъжд, започват да се изсипват
върху Пуканките, Балончо и Въздухчо./
Балончо: Въздухчо, какво става?
/Въздухчо, който се върти тревожно, не отговаря.
Пуканките панически се разбягват, една от тях извиква силно./
Пуканка: Пуканки, спасявайте се, започват да ни карамелизират!!!
Балончо: Какъв странен дъжд! От шоколодави капки, захар и сметана! Въздухчо,
кажи ми, кой плаче и защо се разбягаха Пуканките?
/Въздухчо пак не отговаря, Пуканка-Любопитка извиква./
ПЛ: Балончо, ако останем, ще се ка-ра-ме-ли-зи-ра-ме, а ние не искаме
да ни карамелизират?
Балончо: Да ви какво? Ей, Пуканки-приятелки, защо бягате?
/Въздухчо, който в суматохата се приближава до Балончо./
Въздухчо: Балончо, Пуканките не искат да ги карамелизират! Това означава
да ги полеят с топяща се захар по белите глави и те да станат напълно кафяви
и... хм, напълно сладки!
Балончо: Въздухчо, нека проверим тогава откъде идва дъжда и да го спрем!
Трябва да спасим Пуканките!
/Балончо и Въздухчо отлитат по посока на капките-сълзи и стигат до двуетажната
Торта, която плаче.../
Въздухчо: Тортата плаче! Балончо, Тортата плаче!
Балончо: Ей, Торто, защо плачеш? Защо, защо плачеш?
Торта: /през сълзи/ Балончо и Въздухчо, вие ли сте?
Б. и В.: Да, ние сме. Но спри, спри да плачеш, съвсем ще изчезнеш?
/Тортата е с много тъжен вид./
Торта: Хлъц, хлъц, плача, плача..., защото днес имам Рожден ден... а само
аз..., само аз си нямам торта за Рождения ден!!!!!!!
Балончо: Скъпа Торто, моля те, спри да плачеш! На колко години ставаш?
Торта: На 4 крема, 6 сладоледа и 10 етажа!
Балончо: Торто, ти си толкова млада и вкусна! Наистина, Въздухчо защо
Тортата няма торта за рождения си ден!? Въздухчо, трябва да отпразнуваме Рождения
ден на тортата с торта или без торта! Трябва веднага да измислим нещо!
Въздухчо: Но преди това трябва да я помолим да спре да плаче! Забрави
ли за новите ни приятелки Пуканките!
/Балончо се сепва и умолително казва на Тортата,/
Балончо: Торто, моля те, спри да плачеш, защото причиняваш... хм, причиняваш
карамелизиране на Пуканките и те не могат да продължат плажа си!
/но Тортата продължава да плаче; тогава Балончо бързо решава и казва на
Въздухчо,/
Балончо: Въздухчо, трябва да извикаме Бърза помощ за организиране на
тържества, Балончо с веселите лица, Балончо Песента и всички Балончовци Доброволци
за Рожден ден!
Въздухчо: Добре, Балончо, аз тръгвам, а ти какво ще правиш през това
време?
Балончо: Ще измисля песничка-подарък за Рождения ден на Тортата и ще
доведа изплашените Пуканки!
/Въздухчо изчезва, а Балончо отива при Пуканките./
Балончо: Приятелки-Пуканки, не се сърдете, Тортата плаче, защото днес
има рожден ден, а си няма торта и приятели за рождения ден!
Това наистина е сериозен повод за плач!
И тъй като не може на Торта да подарим торта за рождения ден, аз предлагам
да й измислим песничка!
/В същото време Въздухчо довежда Балончовците и те, заедно с Балончо и Пуканките
с измислената песничка се отправят към Тортата.
Тортата чува песничката, вижда многото си приятели и спира да плаче./
Песничка:

На Рождения си ден
всеки с торта е дарен!
А тортата, когато има
Рожден ден,
Тортата си няма торта
за този ден!
Тортата обаче има
нас, приятели стотина.
Който Тортата обича
нека с нас на този ден
да й каже
Честит Рожден Ден!
Честит Рожден Ден!

Торта: Благодаря ви приятели,
благодаря ви! Ще се разпадна на парченца от щастие! И ако все пак го направя,
искам всеки да си вземе по едно!
/Тортата се разпада на парченца, а сред всеобщата веселба Балончо излита
по-високо от всички и замислено казва/
Балончо: Колко странно, Тортата да черпи с торта за Рождения си ден!

Все пак - дори за няколко часа и тортата има право на рожден ден! Защото всеки
има Рожден ден и това никога не трябва да се забравя!

БАЛОНЧО В СТРАНАТА НА ИГЛИТЕ
=============================
ИЗ "ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БАЛОНЧО"Александра Вал

/Балончо и Въздухчо летят свободно над сцената. Балончо е малко по-син
от обикновено, зъзне и леко се е смалил. Въздухчо тревожно и намръщено се движи
около него./
Балончо: Въздухчо, какво необичайно място! Б-зззз и е толкова студено!
Какви са тези същества под нас с остри и дълги носове? Дали да не слезем, да
ги пипнем и поздравим?
Въздухчо: /възмутено/ Балончо, напълно си изгубил въздух от студ!
В момента летим над страната на Иглите и техните подчинени Конците! На всеки
Балон е абсолютно забранено да докосва и да се влюбва в Игла!
Балончо: Б-ззз, вярно е, че изглеждат твърде непобалонски, но защо е
забранено на всеки Балон да докосва и да се влюбва в Игла?
Въздухчо: Защото: първа топка със сладолед от Закона за Защита на Балона
- ако Игла, Кактус или Бодил те докоснат... Пук! - изчезваш!
Балончо: Ще се пръсна...
Въздухчо: Да, ще се пръснеш!
Балончо: Въздухчо, ще се пръсна от /Балончо започва да зъзне и да
се смее/ ссссстуд и ссссмях!
/Докато Балончо и Въздухчо са във въздуха сред облаци, под тях Иглите /на
всяка Игла е нанизан конец/ са събрани в полукръг и Игла-вожд говори нещо назидателно,
размахвайки нашироко конеца си. Необходима е само една кукла Игла-вожд, подчинените
Игли, както и конците, могат да са имитационни. Иглата-вожд ще е кукла-игла,
която ще престроява и командва строгите редици на Иглите, докато Балончо и Въздухчо
са още във въздуха. Колкото имитационните игли приличат на игли от реалността,
толкова по-добре./
Въздухчо: /сериозно/ Балончо, погледни! Иглите явно имат важно
съвещание. Сигурно обсъждат каква рокля ще ушият утре!
Балончо: Нима Иглите и конците шият дрехи? /учудено/ Пък аз си
мислех, че дрехите се раждат от въздуха като нас Балоните!
Въздухчо: Балончо, погледни! Иглите и конците са пленили някой!
Балончо: /възмутено/ Въздухчо, но Иглите са пленили... /сериозно-разтревожено/
Въздухчо, та там стоят оплетени в конци нашите приятели Прелестната Балонка
и Балончо Най-дългите мигли!?
/Иглите наистина са пленили двата балона. Прелестната Балонка е най-красивият
Балон в страната Балония. Нейният балон ще е изрисуван с пъстри цветя. Тя ще
е много тъжна и красива. Балончо Най-дългите мигли е много млад, висок и елегантен
Балон, с добре изрисувани дълги мигли. Пленени са заради красивите си тела-платове
и все още неувяхналата им еластичност./
Въздухчо: /говори бързо и е силно разтревожен/ Балончо, не искам
да ти казвам, но сега Иглите сигурно ще С п у к а т Балончовците! Какъв ужас!
Балончо: Въздухчо, престани! Понякога имаш мисли на много черен въздух!
Въздухчо: Да, така е и черните въздушни мисли се наричат Истина! След
като спукат Балончовците, Иглите ще си ушият от красивите им кожи рокли, поли
и суичери!
Балончо: Ужасно! Въздухчо, спри!
Въздухчо: Балончо, виж колко са тъжни приятелите ни! Трябва да
ги спасим!
Балончо: Но как? Какво да направим?
Въздухчо: Предлагам ти да се престорим на чаршафи! Алчните Игли и Конци
обожават да шият и бодат дълго, дълго, затова обожават и чаршафите! Щом ни видят,
ти ще им отвлечеш вниманието, а през това време аз ще освободя Прелестната Балонка
и Балончо Най-дългите мигли!
Балончо: Но откъде да вземем чаршафи сега?
Въздухчо: Балончо, над страната на Иглите винаги се събират много облаци.
Защото, когато ги бодат, роклите и панталоните плачат и от плача им се образуват
облаци! Хайде да наметнем по един облак над главите си и да се престорим на
чаршафи!
Балончо: Чудесно! Да побързаме!
/Балончо и Въздухчо намятат на главите си по един облак и докато се опитват
да привлекат вниманието на Иглата-Вожд, тя говори властно пред насъбралите се
игли./
Иглата-Вожд: /към пленените Балончовци, като размахва конеца си/
Страната на Иглите и Конците има нужда от една нова рокля и три чифта къси панталонки!
Ето защо, ние Иглите и нашите подчинени Конците се нуждаем от плътта ви, уважаема
Прелестна Балонка и Балончо Дълги мигли! Ха-ха-ха! Роклята и късите панталонки
са единствената причина, поради която ви осъждаме на спукване! /възгласи
на одобрение от другите Игли/ Игли, готови ли сте за атака?
/Редица от добре подредени Игли се е приготвила да атакува Балончовците.
Изведнъж над главите им се появява Балончо-Облак-Чаршаф./
Балончо-облак: Ей, остра Игла, не се ли нуждаеш от хубав, пухкав и огромен
бял чаршаф като мен!
/Балончо кръжи над Иглите и непрекъснато сменя посоката си./
Иглата-Вожд: Ах, какъв прелестен чаршаф, поне за десет рокли и два шлифера!
Игли и конци, заловете го веднага!
/Иглите с конците си се втурват по Балончо-Облака, а през това време Въздухчо
развързва Балончовците. Балончо разиграва Иглите успешно, на фона на музика.
Въздухчо освобождава пленените Балончовци и те отлитат. Балончо вижда това,
маха облака-маскировка от себе си. Иглата-вожд разбира измамата и изглежда много
ядосана./
Иглата-вожд: Игли, спрете, това не е чаршаф, а най-обикновен смъртен
Балон, какъвто вече си имаме! Оставете го на вятъра и въздуха!
/Изведнъж Иглата се обръща и вижда отлитащите и избягали пленници./
Игли и Конци, тревога, отвлекли са Платовете-Балони! Не, не и не! Игли, ще
ви издърпам ушите!
/Обръща се към всички Игли/
Заповядвам всяка Игла да си издърпа ухото! Веднага!
/Иглите започват да подскачат от яд и да си дърпат ушите като едновременно
с това се изтеглят от сцената. Там се появяват Балончо, Въздухчо и освободените
Балончовци./
Прелестната Балонка: Балончо и Въздухчо, вие ни спасихте! Ще разкажем
в цяла Балония за това! Вие сте герои! Можех някой ден да се пръсна от въздух,
но в никакъв случай не исках да ставам пола или рокля!
Балончо Най-дългите мигли: /грациозно/ Нито пък аз!
Въздухчо и Балончо почти едновременно: Най-важното е, че вие отново
сте свободни Балони! със свободен въздух! Това ни прави много щастливи!
Въздухчо: /като излита напред на сцената, замислено казва/ Да,
чувал съм, че в някои страни Иглите и конците са твърде полезни, но един Балон
никога не трябва да забравя, че могат да го убодат... смъртоносно! А всяко убождане
е болка, което от своя страна - винаги намалява шанса да си усмихнат непрекъснато!
Четиримата заедно, усмихнати: Да живее Балония! Леки, колкото въздух
и свободни като въздух, Балоните са най-щастливи!
/Четиримата приятели се прегръщат и весело отлитат към Балония./

Бабомартенска приказка

по Мая Дългъчева



Участници: разказвач, Пижо, Пенда ,Баба Марта, врабчето и Пролетта.

Разказвач:

В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче

живееха две кълбенца, с пухени конченца.

Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало.

Второто пък – червено, червено, сякаш в зората топено.

Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета –

плетени, топли, червени, избродирани с бели елени...

Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина,

звъннаха капчуците, а напоследък по улуците

плиснаха новини от южните страни –

със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет!



І кълбенце:
– Ами сега! Поне да бях станало на врабченце палтенце..



ІІ кълбенце.
– Мхм... Аз пък можех да стана шапка

за някоя премръзнала жабка.

Двете кълбенца:
– А напролет кой ще тръгне да се топли... –

чуйте нашите червенобели вопли.

Разказвач:
Плакаха, хълцаха двете кълбета, додето

внезапно дочуха някой наблизо да шета.

Що да видят – една бабка добричка тупа,

подрежда, и то сам-самичка.

И на всичко отгоре сам-самичка се смее...

А за капак сам-самичка си пее:

Баба Марта:
Малко остава, малко остава –

слънце изгрява, март наближава!
Март месец, хора, за мене любим е,

тъй като Марта е моето име...
Март месец баба ви празнува,

посреща гости и танцува –

раз-два – с парцала по стъклата,

два-три – по двора със метлата..

Ще дойдат внучетата скоро,

ще хукнат весело по двора,

та трябва да го премета от кишата и от калта...

Хм, милите, освен да тичат,

аз знам – подаръци обичат.

Изплетох им за Коледа терличета...

Сега какво – букетче от кокичета?

Не, не... Подаръкът, дори и скромен,

добре ще е да им стои за спомен...

Каквооо, каквооо? Я вкъщи да се върна

и във килера прашен да надзърна.

Май две кълбенца малки там оставих .

Де ми е умът! Съвсем забравих.

Я, ама те били съвсем мънички –

не стигат и за куклени терлички...

Обаче пък конците им са здрави.

От нищо нещо баба ще направи!

Двете кълбенца:

Ние сме малки кълбенца,

с ококорени бодри оченца.

В шепите на баба щом се сгушваме,

в гласа й кротък се заслушваме.

Баба Марта: Плете усърдно/
– А такааа !

Звучи народна музика. Показват се Пижо и Пенда.

І кълбенце /Пижо/

От червеното кълбенце баба ме направи на момченцеее...

Станах бабино юначе, с бял пояс и бяло калпаче.

Ето, от нищо и никакъв конец – какъв ален, напет хубавец!

Дар съм за нейния внук – да бъде сит, със червени бузки и честит!

ІІ кълбенце /Пенда/

А за внучката й – да е бяла и от доброта да свети цяла,

баба ме направи - от конци момиче, нежно, беличко като кокиче.

Имам плитки алени в косичката, алена престилка за поличката..

Пижо и Пенда се наричаме и като внуците й ще се обичаме.

Разказвач:
В този миг някой подвикна на двора

и баба Марта – куцук – към стобора.
Надзъртат Пижо и Пенда: съседката

излязла направо боса и с плетката!

Нещо говори и ръкомаха...

Куп минувачи от пътя се спряха...

Олеле-мале, какво ли става,

че се надига такава врява?!

Врабче:

Аз съм врабченце с дрипави дрешки.

Тази зима проговорих човешки

и на врабците с “чик-чик-чирик”

преведох този сложен език:

“Беда голяма! Беда голяма!
Закъсала е Първата дама!

Става задръстване горе в небето –

вижте кервана от птичи карети...

Някой да ги упъти се молят,

че возят Нейно Сияние Пролет!”

Разказвач:
Хукнаха Пижо и Пенда смело,

обиколиха цялото село,

а през прозорци и през огради

чудеха им се стари и млади:

Кой ли е виждал – деца от кончета!

Даже калпаче си има момчето..

.- Отде дойдохте? Кой ви направи?

За къде така задъхано тичате?


Пижо:
– Кой? Баба Марта, да ни е здрава!
Към Пролетта сме се затичали,

вече пристига, а пътя объркала...

Кацнал да хапне край блатото щъркела,

а пък Южнякът задрямал в полето...

Та Пролетта се озърта в небето,

иде й даже да се разплаче

заради тези нехайни водачи.

Пенда:

Вее си роклята чуруличена,

мята си булото от метличина.

Вчера кокичето я покани,

а тя не знае кой път да хване...

Та затова ние бързаме двамата –

да доведем подобаващо дамата...

/Звучи музика. Скриват се и след малко се показват заедно с Пролетта./

Пролетта :

Здравейте, мили деца! Познахте ли ме?

Аз съм Пролетта. Извадих голям късмет!

Пристигнах с това момиченце и това момченце,

родени от червено и бяло кълбенце.
Те щъркела преял откриха,

заспалия Южняк отвиха.

“Дий, конче!” – яхнаха ги щуро,

замалко да се прекатурят...

подире им – ята, ята, ята –

стотици птичета с капели от цветя...

-Бабо Марто, нека ти се поклоня

и сърдечно да благодаря,

че оплете тези две добри деца,

и доведоха навреме Пролетта.

А Пижо и Пенда накратко,

мартенички ще наричаме,

в чест на баба им Марта – тази баба-умница,

с обичливо сърце и със сръчна ръчица..

Разказвач:.
Оттогава се носи като приказка вече

тази истинска случка, мое малко човече –

за една Баба Марта, която все прави мартенички

за всички – да са живи и здрави.

Да е бяло сърцето, румено – личицето,

да събужда къщята звънка песен на птички,

да се кичат цветята с обеци от пчелички.
Баба Марта и днес си е все тъй чевръста.

Недочува тук-там, наболява я кръста,

ала още усуква от свойте кълбенца

бабомартенски аленобели конченца...
Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички?

Баба Марта ти праща, ето виж – мартенички!

Приказки!